Metallica покориха всички чартове с Death Magnetic

Metallica покориха всички чартове с Death Magnetic



Всеки един албум на Metallica, добър или лош, несъмнено е събитие от световна величина. Това доказа и Death Magnetic, който се появи миналата седмица и дебютира във всички по-големи чартове под номер едно.

По предварителни проучвания, Metallica ще оглавят най-голямата музикална класация - Билборд топ 200, но официалните резултати все още не са се появили. Все пак групата едва ли ще има проблем защото е продала половин милион копия в Щатите, а в момента няма албум който да може да се конкурира с тях.

На Острова положението е подобно, Death Magnetic дебютира директно под номер 1, а в Австралия Metallica оглавиха класацията за най-продаван албум само един ден след като се появиха на пазара.

Подобен успех имаше и "St. Anger" преди няколко години, но това не попречи на феновете в цял свят (и особено в България) да го обявят за тотален боклук.

До колко е добър Death Magnetic, всеки сам трябва да си прецени, иначе фенската маса вече се раздели на два лагера. Едните го боготворят, като най-доброто след "…And Justice for All" от 1988, а останалите го обявиха за поредната постна продукция на старчетата.

... А на 8 февруари 2009 на наградите Грами:
4 номинации и 1 награда...

Еййй на наградите Грами Disturbed не фанаха наградата, но поне бяха номинирани. Иначе за мен е напълно нормално Metallica да са на първо място в чартовете

Не знам, аз съм им фен, но все си мисля, че трябва да знаеш кога да престанеш, защото има опастност да почнеш да се излагаш.....

"St. Anger" беше голяма излагация. Не можех да се насиля да слушам тези барабани за нищо на света...и май касетофона ми също защото на 3-тото преслушване сдъвка ленатата!

За "Death Magnetic" имам противоречиви мнение, но това не ми попречи да се изкефя на концерта им миналата година!

Хмм, не съм кой знае каква привържаничка на Метлицата, обаче реших да се прежаля да слушам Death magnetic - ми не беше кой знае какво, често да си кажа: The Unforgiven III се губеше някъде на фона на The Unforgiven; The day that never comes също не кой знае какво, но пък хващаше малко ухото